Анализ: Заветът на Греъм – руските санкции чакат лична дума от Тръмп

🇺🇸 Два дни след внезапната смърт на сенатора Линдзи Греъм санкционният закон срещу Русия, прокарван от него в продължение на повече от година, отново излезе на преден план в Сената, но съдбата му остава в ръцете на един човек. Служител на Белия дом заяви пред CNN, че президентът Доналд Тръмп ще подкрепи приемането на пакета. Попитан същата вечер от журналистката на CNN Кейтлан Колинс дали ще подпише закона, самият Тръмп отговори уклончиво: „Да, обсъждаме го… Ще решим много скоро.“ На този етап недвусмисленият личен ангажимент отсъства, а именно него очакват сенаторите от двете партии, преди да пуснат закона в пленарна зала.

Разликата не е формална. „Всичко е в ръцете на един човек – когато президентът Тръмп реши, че е време да сложи край на войната в Украйна, да отдаде почит на паметта на Линдзи“, каза заместник-лидерът на демократите в Сената Дик Дърбин, който беше близък до Греъм. „Той трябва да каже, че го подкрепя лично.“

Уговорката издава натрупан опит: години наред Греъм повтаряше, че Белият дом стои зад закона му, но одобрението така и не се материализира в конкретна дата за гласуване. „Линдзи казваше преди време, че президентът го подкрепя, но това не значеше, че е готов да натисне спусъка… Не знам дали някога получихме напълно зелена светлина“, призна републиканецът Джон Хоувън.

Законопроектът „Sanctioning Russia Act“, внесен от Греъм и демократа Ричард Блументал още през 2025 г., дава на президента правото да наложи мита до 500% върху вноса от държави, купуващи руски петрол, природен газ и уран. Греъм обичаше да нарича пакета „съкрушителни“ санкции, способни да пресушат приходите, с които Москва финансира войната. В първоначалния си вид законът събра подкрепата на 85 от 100 сенатори – далеч над прага, който би обезсмислил всяко процедурно протакане – и вече бе приет от Камарата на представителите. Договорената с Белия дом версия обаче стеснява обхвата на санкциите и смъква максималната тарифна ставка под тавана от 500%; законодателният текст още не е публикуван, а редица сенатори признават, че не са го чели.

Дотук пътят на закона беше история на отлагането. Внесен преди повече от година, пакетът бързо събра над 80 съвносители от двете партии – числа, които в друга епоха биха гарантирали гладко приемане. Тюн обаче го държеше настрана от пленарната зала, за да остави на Белия дом поле да води собствената си кампания за натиск срещу Москва. През юни водената от демократите Камара прокара отделен закон за допълнителна военна помощ за Украйна и нови санкции, събирайки шест републикански гласа и един на независим – знак за широка, но разпръсната подкрепа, която досега не се сливаше в единен документ с президентски подпис под него.

Пробивът дойде в петък, 10 юли. Греъм, Блументал и колегите им Джийн Шейхин и Роджър Уикър обявиха в съвместно изявление, че са постигнали договорка с администрацията да придвижат обновената версия – „значителен напредък“ срещу онези, „които купуват руски петрол и природен газ и захранват военната машина на Путин“. Преговорите се водеха дни по-рано в Анкара с министъра на финансите Скот Бесент; в събота вечер Греъм лично извести Тръмп по телефона за резултата. Часове преди това сенаторът беше в Киев – десетото му посещение – където се срещна с президента Володимир Зеленски. „Договорихме се с Белия дом за версия на санкционния закон, която те ще подкрепят. Това значи, че ще стане закон“, посочи Греъм пред репортери, описвайки се като „по-оптимистичен от всякога, че имаме формулата да сложим край на тази война“. Договорката идва на фона на осезаемо затопляне между Тръмп и Зеленски: по-рано същата седмица срещата им в Анкара беше рязък отклон от предишните остри нападки на американския президент, който доскоро наричаше украинския лидер „неблагодарен“.

Малко след това дойде смъртта. Греъм, на 71 години, почина в дома си на Капитолийския хълм в събота вечер след, по думите на офиса му, „кратко и внезапно неразположение“. Предварителното заключение на съдебната медицина сочи аортна дисекация – разкъсване на стената на аортата. Окончателни изводи ще бъдат направени след допълнителни изследвания. По настояване на Тръмп губернаторът на Южна Каролина Хенри Макмастър назначи сестрата на сенатора, Дарлин Греъм Нордоне, да довърши мандата му; тя полага клетва днес. Републиканецът Рон Джонсън се очаква да поеме Бюджетната комисия, която Греъм оглавяваше. Зеленски определи покойния сенатор като „непоколебим защитник“ на украинската кауза.

В Сената смъртта отприщи рядко за последните години единодушие. Лидерът на републиканците Джон Тюн, който на моменти сдържаше сълзи в пленарната зала, определи приемането на закона с неговите 85 съвносители като „страхотна почит към наследството на Линдзи“. Лидерът на демократите Чък Шумер призова пакетът да влезе в зала „незабавно“ и предрече, че „ще мине с огромно мнозинство“; ветеранът републиканец Чък Грасли се присъедини към настояването за бърз вот. Демократът Кори Букър отбеляза, че одобрението би било начин „да покажем двупартийно сплотяване около нещо, за което той буквално използваше последния си дъх“. Блументал, който водеше преговорите с търговското представителство на САЩ, Белия дом и Министерството на финансите, се обяви за „напълно решен и посветен“ да прокара закона; в последния си дълъг разговор с него, спомни си сенаторът, Греъм ликувал от постигнатото споразумение и го определил като „изключително значимо постижение“. Демократът обяви, че ще потърси Тюн за график и нов републикански водещ съвносител на мястото на Греъм; конгресменът републиканец Джо Уилсън дори предложи законът да бъде наречен на самия сенатор.

Тук обаче инерцията се разминава с механиката. Гласовете никога не са били проблемът – пакетът има мнозинство отвъд всяко процедурно съпротивление и го имаше преди смъртта на Греъм. Ограничението е другаде: в готовността на един човек да се обвърже открито. Думата на неназован служител, че „Тръмп подкрепя закона“, е обещание на Белия дом, но не подпис на президента; а собственият му отговор пред камерите с уклончивото „ще решим много скоро“ спира точно преди обвързването. Тюн държеше пакета далеч от пленарната зала близо година именно защото този сигнал така и не се втвърди до ангажимент. Позицията на самия Тръмп към Москва варираше от помирителна до конфронтационна, тъй че уверение на негов сътрудник тежи дотолкова, доколкото бъде потвърдено следващото настроение на президента. Прецедентът тежи над сегашните уверения – неотдавна Тръмп отказа да подпише жилищен закон, който самият той беше одобрил. Обещание на администрацията и дума на президента не са едно и също нещо, а законът чака второто.

Дори публично одобрение не разчиства пътя докрай. Ранд Пол от Кентъки предупреди, че ще се бори срещу всеки опит за бърз вот: мита срещу Китай и Индия заради покупките им на руски петрол биха били „голямо сътресение за търговията и много опасни за световната икономика“, а дори смекчените ставки „може да се окажат катастрофа“. Той припомни колко малко са били обмислени последиците от войната срещу Иран върху петролните пазари – притеснение, което не е абстрактно: миналия месец Вашингтон остави да изтече лицензът, позволяващ на редица уязвими държави да купуват руски петрол по море. Времето също работи срещу закона – той се конкурира за пленарни часове със задължителния бюджет за отбрана и бюджетните закони, които трябва да предотвратят спиране на правителството, докато войната в Иран държи петролните цени под напрежение. Има и процедурно усложнение: оригиналният текст вече мина през Камарата, но сенаторите искат да го променят, което би върнало закона за нов кръг гласувания.

При това разположение най-вероятният сценарий е санкционният пакет да се придвижи бързо, ако Тръмп го подкрепи лично; тогава натрупаната воля за почит към Греъм и категоричното мнозинство ще свършат останалото за дни. Обратната посока е също толкова отворена: продължи ли президентското мълчание и последва ли отдръпване като при жилищния закон, пакетът отново ще затъне в познатата процедурна безтегловност, независимо от 85-те съвносители. Знак, че везната се наклоняват към приемане, би било изрично, публично одобрение от самия Тръмп – пост, изявление пред камери, недвусмислен призив към Тюн да внесе текста; знак в обратната посока – поредна седмица без дума от страна или разграничение на президента от договорената версия. Заветът на Греъм е готов да стане закон; отсъства единствено гласът, който самият той приживе така и не успя да изтръгне.

Греъм обяви договорка с Белия дом за закона за санкции срещу Русия

🇺🇸🤝🇺🇦 Сенаторът републиканец Линдзи Греъм обяви в Киев на 10 юли, че е постигнал договорка с Белия дом за дълго блокирания законопроект за санкции срещу Русия, която администрацията на Доналд Тръмп е готова да подкрепи – ход, който според него отваря пътя мярката да стане закон.

„Преди около 30 минути постигнахме споразумение с Белия дом за версия на закона за санкции срещу Русия, която те ще подкрепят. Това значи, че той ще стане закон“, заяви Греъм пред журналисти. Думите му дойдоха в рамките на съвместна позиция с републиканеца Роджър Уикър и демократите Ричард Блументал и Джийн Шахийн, а придвижването е потвърдено от множество международни медии.

Става дума за Закона за санкциониране на Русия (Sanctioning Russia Act, S.1241) – текст, разработван от Греъм и Блументал близо две години, който вече събра 85 съвносители в Сената. Гръбнакът му са мита от 500% върху вноса от държавите, които продължават да купуват руски нефт, газ и уран; замисълът е не да накаже самата Русия, колкото да откъсне купувачите, чиито плащания финансират войната. Греъм уточни, че целта пада върху пет държави, които заобикалят санкциите, изкупувайки руска енергия за препродажба, и лостът е насочен най-вече към Китай, Индия и Бразилия.

„Този закон е замислен да насърчи онези, които купуват руски петрол и газ, да потърсят нови източници на доставки“, каза сенаторът и добави, че на купувачите ще бъде дадено време и стимул да се преориентират, но че изборът си остава техен. Освен енергийния лост законът предвижда мерки в подкрепа на украинската отбрана, включително срещу балистичните ракетни заплахи – и механизми за санкции срещу страни, които печелят, като заобикалят действащите ограничения.

Сега предстоят гласувания в Сената и Камарата на представителите и подпис на президента. Скептицизмът тук е заслужен по историята на самия документ: внесен през 2025 г. и събрал 85 съвносители, той така и не стигна до гласуване, а Тръмп вече веднъж през януари беше обявяван за дал „зелена светлина“ на мярката, без това да я придвижи. Днешната договорка е най-сериозният сигнал досега, че инструментът би могъл да се придвижи напред.

Успоредно със санкционния натиск Греъм очерта и втора линия. По думите му в САЩ вече няма апетит за нова пряка военна помощ по стария модел на безвъзмездни доставки; вместо това той настоя тежестта да се измести към продажби и партньорства – „Европа е готова да купува американско оръжие и ние трябва да продължим да ѝ продаваме. Трябва да работим с Украйна по дроновете в наш собствен интерес“, подчерта сенаторът. В същия ден той говори за нуждата от „по-смъртоносна Украйна“ и за спешните ѝ потребности от ПВО, а нееднократно е предупреждавал, че изоставянето на страната би било „по-лошо от Афганистан“.

В същия дух Греъм предаде оценка, която приписа на президента: според него Тръмп разглежда Украйна като част от „печелившия лагер“ и е бил впечатлен от способността на украинците да преобърнат хода на войната. Сенаторът, който от самото начало на пълномащабната война през 2022 г. брани последователно проукраинска линия, наскоро призова и за предаване на Украйна на крилати ракети „Томахоук“ за отбрана.

Визитата, при която Греъм се срещна с президента Володимир Зеленски, беше посветена на съчетаването на двата лоста. Зеленски обвърза бойното поле и икономическия натиск в един и същ ход към развръзка с помощта на дипломацията: „Колкото по-силна е Украйна на бойното поле, толкова по-големи са шансовете дипломацията в крайна сметка да успее“, заяви той след разговора.

Договорката идва и на фона на предходно затягане по енергийната линия: на 16 май Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ остави да изтече изключението (General License 134B), което позволяваше сделки с руски суров петрол, вече натоварен на танкери преди влизането в сила на санкционните срокове – с което ограниченията бяха възстановени и засегнаха купувачи като Индия. Реалната проверка за новия закон ще дойде обаче ще стане ясно от разликата между обявената подкрепа и подписа. Дори и приет, текстът по замисъл дава на Тръмп правото да налага мита по собствена преценка, а не автоматично – тоест лостът остава в ръцете му и той сам ще решава дали и срещу кого да го задейства. А 500-процентни мита срещу най-едрите купувачи на руска енергия като Китай и Индия удрят и по американската търговия – цена, която администрацията досега избягваше да плати. Дали заплахата ще бъде наложена, а не само гласувана, е тестът, който тепърва предстои.

📸 Снимка: Греъм посети производствените мощности на украинската компания за дронове SkyFall по време на пътуването си до Украйна, където разгледа гамата бойни дронове на компанията и посочи, че по-тясното сътрудничество между САЩ и Украйна в сферата на безпилотните технологии остава в интерес на Америка, според изявление, публикувано от SkyFall на 11 юли.

Линдзи Греъм за десанта на остров Харг: „Направихме Иво Джима – можем да го направим и сега.“

🇺🇸 Републиканският сенатор Линдзи Греъм призова президента Доналд Тръмп да продължи операциите срещу режима в Иран и да превземе остров Харг в Персийския залив. Изказването беше направено на фона на продължаващите дебати за следващата стъпка в конфликта, избухнал на 28 февруари 2026 г. след съвместни удари на САЩ и Израел срещу военно-политическото ръководство на Иран.

Отправна точка на Греъм бяха данните, оповестени от специалния пратеник на Тръмп за Близкия изток Стив Уиткоф. В интервю за Fox News Уиткоф разказа, че по време на първата среща в Женева иранските дипломати са се похвалили „без срам“ пред него и Джаред Кушнър, че разполагат с 460 кг уран, обогатен до 60%. Греъм повтори тази цифра и добави, че достигането до оръжейно ниво от 90% е било въпрос на около две седмици и би осигурило материал за 10 ядрени бомби – изчисление, което отговаря на публично известните оценки на IAEA.

Харг отговаря за около 90% от иранския износ на петрол. Островът е дълъг около 8 км и отстои на 25 км от иранското крайбрежие. На 13 март американски самолети вече нанесоха удари по военна инфраструктура на острова, но без да засягат петролните съоръжения – стъпка, квалифицирана от официални лица в САЩ като предупреждение и подготвителна мярка за евентуална наземна операция.

Харг е остров на около 25 км от бреговете на иранската провинция Хузестан. Според данни на Службата за енергийна информация на САЩ, той обработва над 90% от иранския петролен износ. Греъм припомни още, че два морски експедиционни отряда вече се придвижват към острова.

Водещата на предаването цитира анализ на The Atlantic, в който се предупреждава, че превземането на Харг би изложило американските сили на балистични ракети, камикадзе дронове и нефтохимически дим, при отсъствие на сигурна логистична поддръжка.

„Писнало ми е от всички тези диванни стратези“, заяви Греъм, отхвърляйки изложените доводи, и се позова на прецедент: „Направихме Иво Джима – можем да го направим и сега.“

Препратката не е случайна. Битката от Втората световна война, при която около 70 000 американски морски пехотинци превземат силно укрепен японски остров в Тихия океан след 36 дни сражения с над 6800 убити и близо 19 000 ранени, е операция, превърнала се в еталон за морски десант във военна традиция на САЩ.

Разликата в сравнението е очевидна: Иво Джима е изолиран на над 1200 км от японския бряг, докато Харг е в непосредствения обхват на иранските ракети и дронове. Греъм не оспори тези различия, а заяви просто: „Вярвам на морските пехотинци.“

Сенаторът изключи преговори с иранското ръководство. Целта е сдържане – унищожена ракетна програма, блокирана ядрена способност, прекъснато финансиране на тероризма. Контролът над острова той определи като инструмент за постигането на тези цели: „Денят, в който контролираме острова, този режим ще увехне сам.“

По-широката стратегическа рамка, която очерта Греъм, е нормализация между Саудитска Арабия и Израел. Осъщественото с иранска подкрепа нападение на Хамас срещу Израел от 7 октомври 2023 г. е спряло онзи процес, смята той.

„Щом неутрализираме Иран, никога няма да има друг 7 октомври. 2026 може да бъде най-значимата година от 1945 насам“, обобщи Греъм.

Линдзи Греъм: Президентът Тръмп е „златният стандарт“ за външната политика.

🇺🇸 Сенатор Линдзи Греъм заяви, че според него президентът Доналд Тръмп е „златният стандарт“ на Републиканската партия за подход спрямо външната политика и дори надминава наследството на Роналд Рейгън, когато говорим за стратегия към ключови диктаторски режими.

Греъм направи своето изказване по време на телевизионно интервю в ефира на Fox News, където обсъдиха последните действия на САЩ срещу Иран и други глобални заплахи.

Сенаторът посочи, че Тръмп е постигнал значителни резултат,и които не са били реализирани от предшественици, включително ареста на венецуелския президент Николас Мадуро и предполагаемото предстоящо падане на режима в Куба.

Сенаторът нарече настоящия ирански режим „майката на международния терор“ и прогнозира неговия крах, тъй като САЩ и Израел продължават да нанасят мощни въздушни удари, насочени срещи цели на Революционната гвардия, въоръжените сили и репресивния апарат, при които загинаха върховният лидер аятолах Али Хаменей и почти цялото военно-политическо ръководство.

Изказването на Греъм отразява подкрепата на ястребите в Републиканската партия към по-агресивната линия на външна политика, докато действията на Тръмп в Близкия изток продължават да са предмет на спорове и разделение в Съединените щати.

Нанесените удари по режима на Иран целят да ограничат способностите му и да намалят неговото влияние в региона, но критици се опасяват за рискове от ескалация и дългосрочна нестабилност.

Линдзи Греъм се опасява, че съветниците на Тръмп са против удара срещу Иран

🇺🇸 Републиканският сенатор Линдзи Греъм е призовал президента Доналд Тръмп да пренебрегне съветите на част от своето обкръжение, които се обявяват срещу директен военен удар по Иран, съобщава Axios.

В изявление пред изданието Греъм потвърди, че в Белия дом се води сериозен дебат за мащабна военна операция, докато два самолетоносача и стотици бойни самолети са изпратени към региона. По данни на източници, близки до Тръмп, на президента са представени крайни военни варианти, сред които елиминирането на върховния лидер Али Хаменей и неговия син, но все още не е взето окончателно решение.

Въпреки настъпателната позиция на Греъм, екипът на Тръмп показва признаци на дипломатическа гъвкавост. Висш служител посочва, че САЩ биха разгледали предложение от Иран, допускащо „символично“ обогатяване на уран, стига да има категорични гаранции, че Техеран няма да разполага с път към създаването на ядрена бомба.

Паралелно с това част от съветниците на президента настояват за въздържаност, като предлагат военната заплаха да се използва единствено като инструмент за извличане на отстъпки, изразявайки скептицизъм относно ползите от операция за смяна на режима.

Линдзи Греъм, който наскоро се завърна от обиколка в Близкия изток след срещи с лидерите на Саудитска Арабия, Израел и ОАЕ, описва ситуацията като историческа възможност за промяна в Иран. Той призна опасенията от нови мащабни конфликти предвид историята на американските интервенции в региона, но предупреди, че пасивността пред „неконтролираното зло“ носи по-тежки последствия.

Сенаторът сподели, че гласовете срещу военната намеса стават все по-силни, но в крайна сметка Тръмп взима решенията си самостоятелно и ще носи историческата отговорност за тях. Към момента Вашингтон балансира между безпрецедентна военна ескалация и варианта за нови параметри в преговорите за ядрената програма, докато напрежението в Персийския залив остава в критична точка.

САЩ не използвали противобункерни бомби срещу един от ядрените обект в Иран поради дълбочината му

Сателитно изображение от Planet Labs, публикувано от Института за международни изследвания „Мидълбъри“ в Монтерей, показва входа към Изследователския център за ядрени технологии в Исфахан в централен Иран, както е заснет на 26 и 27 юни 2025 г.
🛰️ Снимка: Planet Labs

🇺🇸💥🇮🇷 Военновъздушните сили на САЩ не са използвали бомбите за пробиване на бункери срещу един от най-големите ядрени обекти в Иран при ударите миналия уикенд, тъй като се намира толкова дълбоко под земята, че въпросните бомби губят своята ефективност. Това заяви председателят на Съвместния комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн по време на поверителен брифинг пред сенатори в четвъртък.

Коментарите на генерал Кейн, разкрити пред CNN от трима присъстващи и един допълнително информиран източник, е първото публично обяснение защо е взето решение срещу съоръжението в Исфахан да не бъде използвана специалната бомба Massive Ordnance Penetrator. Служители на Пентагона смятат, че подземните структури там съдържат около 60% от запасите с обогатен уран на Иран – ключов елемент при евентуално изграждане на ядрено оръжие.

Стратегически бомбардировачи B-2 са хвърлили повече от дузина бомби за пробиване на бункери срещу ядрените обекти във Фордо и Натанз, но този в покрайнините на Исфахан е поразен само с помощта на крилати ракети Tomahawk, изстреляни от американска подводница.

В класифицирания брифинг са участвали генерал Кейн, министъра на отбраната Пийт Хегсет, държавния секретар Марко Рубио и директора на ЦРУ Джон Ратклиф. Говорител на генерала отказа коментар пред CNN, позовавайки се на секретния характер на информацията, дадена по време на брифинга.

По време на срещата Ратклиф е съобщил на сенаторите, че според оценките на американското разузнаване по-голямата част от обогатения уран, с който разполага иранският режим, се намира в Исфахан и Фордо.

В четвъртък вечерта сенаторът от демократическата партия Крис Мърфи изрази опасенията си, че някои от иранските съоръжения са „толкова дълбоко под земята, че не можем да ги достигнем. Те имат възможността да преместят значителна част от запасите си на места, които са недостъпни за американските оръжия.“

Първоначалната оценка на Агенцията за военно разузнаване (DIA), изготвена ден след ударите, сочи, че атаките не са унищожили ключови елементи на иранската ядрена програма, включително обогатения уран, и вероятно са я забавили само с няколко месеца. Репортаж на CNN твърди, част от урана може да е била преместена от обектите преди атаките.

Представители на администрацията на Доналд Тръмп, които информираха Конгреса тази седмица, избягваха въпроси относно местонахождението на вече обогатения ирански уран, а в петък Тръмп отново повтори предположението си, че нищо не е било преместено от трите ядрени обекта преди операцията.

Законодатели от Републиканската партия, участвали в брифинга, признаха, че ударите може да не са успели да унищожат цялата суровина, с която разполага Иран, но подчертаха, че това така или иначе не е било целта на операцията.

„В съоръженията има обогатен уран, който се премества, но това не беше нито намерението, нито задачата на мисията“, обясни пред CNN конгресменът републиканец Майкъл МакКол от Тексас. „Разбирам, че по-голямата част от него все още е там. Затова е нужен пълен отчет. Иран трябва да седне директно на масата за преговори, за да може Международната агенция за атомна енергия (IAEA) да провери всяка една унция уран. Не мисля, че е изнесен от страната – смятам, че е все още се намира в съоръженията.“

„Целта на мисията беше да се елиминират конкретни аспекти от ядрената програма и това беше постигнато. Унищожаването на ядрения материал не беше част от мисията“, подчерта пред CNN републиканецът Грег Мърфи.

„Ситуацията е следната: програмата беше унищожена в трите обекта. Но те все още имат своите амбиции,“ категоричен бе сенатор Линдзи Греъм от Южна Каролина, който беше сред основните застъпници за американски удари срещу обекти на иранската ядрена програма. „Не знам къде се намират точно тези 900 паунда високообогатен уран. Но той не беше сред целите на тези удари.“

„Обектите бяха унищожени. Скоро няма да могат да бъдат използвани от никого“, обобщи Греъм.

Според оръжейния експерт и преподавател в Middlebury Institute Джефри Луис, сателитни снимки разкриват, че Иран е получил достъп до тунелите в Исфахан.

„На 26 юни в Исфахан е имало средно количество транспортни средства, а до средата на 27 юни един от входовете на тунелите е бил разчистен,“ обясни Луис. „Ако запасите от високообогатен уран все още са били в тунелите, когато Иран ги е запечатал, е възможно вече да са преместени.“

Допълнителни сателитни изображения, заснети вчера от спътници на Planet Labs, показват, че входовете на тунелите са били отворени в момента на заснемане, обясни Луис.

Предварителната оценка на DIA сочи, че надземната инфраструктура на съоръженията е понесла умерени до тежки щети, което може да затрудни значително достъпа на Иран до урана, който все още се намира под земята – нещо, което сенатор Греъм също намекна в изявлението си.

„Ударите нанесоха сериозни материални щети на трите съоръжения,“ каза сенаторът демократ от Кънектикът Крис Мърфи. „Но Иран все още има знанията да възстанови програмата. Ако уранът е запазен, ако центрофугите са налични и могат бързо да бъдат приведени в експлоатация, тогава не сме върнали програмата с години назад, а само с месеци.“

По време на брифинга в четвъртък генерал Кейн и министър Хегсет обобщиха, че операцията срещу съоръжението във Фордо е преминала по план, но не споменаха нищо за резултатите от ударите по Исфахан и Натанз.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио даде първото си изслушване пред Конгреса.

🇺🇸 Държавният секретар на САЩ Марко Рубио увери, че страната не се оттегля от световната сцена, въпреки критиките от бившите си колеги в Конгреса относно съкращенията в бюджета за външна помощ и дипломация. Някои от тях дори съжалиха, че са гласували в подкрепа на неговото назначение, тъй като според тях не се е противопоставил достатъчно на президента Доналд Тръмп.

В първото си, донякъде напрегнато, изслушване като първи дипломат на страната, Рубио беше разпитван за ролята си в репресивната имиграционна политика, за отношенията на администрацията с руския президент Владимир Путин и за решението да се даде приоритет на преселването на бели южноафриканци в САЩ вместо на бежанци от други региони. Рубио подчерта, че промените, които ръководи, нямат за цел да премахнат американската външна политика или да изолират страната от света, като отбеляза, че е посетил 18 държави за 18 седмици.

Администрацията на Тръмп блокира основно бежанци, които не са бели, но е започнала да приема бури – потомци на предимно холандски заселници в Южна Африка, твърдейки, че те са подложени на дискриминация и дори геноцид. Правителството на Южна Африка отрича да извършва геноцид.

„Докато сте се отвърнали от геноцида в Судан и сте си измислили такъв в Южна Африка, вие и президентът Тръмп предадохте украинския народ и бяхте манипулиран от Владимир Путин,“ заяви сенаторът демократ Крис ван Холън, който добави, че съжалява, че е гласувал за потвърждаването на Рубио.

„Фактът, че съжалявате, че сте гласували за мен, само доказва, че върша добра работа“, отвърна Рубио, преди изслушването му да прерасне в шумен спор, нещо необичайно за този комитет.

Относно Русия, Рубио заяви, че Путин не е получил реални отстъпки в опитите на САЩ да започнат преговори за край на войната в Украйна и че санкциите остават в сила.

По време на второ изслушване, някои републиканци подкрепиха помощта за чужбина. Сенаторът републиканец Линдзи Греъм подчерта, че това е форма на национална сигурност и че този който не го разбира – „пропуска много“.

Рубио защити съкращенията на външна помощ, като посочи, че много от програмите не обслужват американските интереси. Той представи и нов фонд „America First Opportunity Fund“ на стойност 2,9 милиарда долара, който има за цел да замени част от досегашната помощ и е базиран на поуките от USAID. Той подкрепи и орязването на щата на Държавния департамент и USAID, която разходваше около 40 милиарда долара годишно и в момента се слива с Държавния департамент.

На изслушванията Рубио беше попитан за плановете на Тръмп за отмяна на санкциите срещу Сирия, доставката на хуманитарна помощ за Газа и усилията за спиране на войната в Украйна. Той заяви, че Израел може да постигне целта си да победи Хамас, като същевременно допуска достатъчен поток от хуманитарна помощ за цивилното население.

Рубио отбеляза, че САЩ са питали други страни в региона дали биха приели доброволно преселване на палестинци от Газа, но отхвърли твърдението, че се водят разговори с Либия. Той приветства решението на Израел да пропусне известни количества хуманитарна помощ след блокадата и заяви, че действията в Газа са насочени срещу бойци на Хамас.

На няколко пъти протестиращи прекъсваха изслушванията с викове „Спрете геноцида“, преди да бъдат изведени от полицията – нещо, което се случва често в изслушвания по време на войната в Газа.

Републиканците изразиха подкрепа за Рубио, който е ключова фигура в администрацията на Тръмп и в момента едновременно заема длъжностите на държавен секретар, действащ съветник по национална сигурност, администратор на USAID и временен архивар на САЩ – първият човек след Хенри Кисинджър през 70-те години, едновременно държавен секретар и съветник по сигурността.

„Когато имам проблем, звъня на Марко. Той го решава“, заяви Тръмп.

В сряда Рубио предстои да даде показания в още две изслушвания в Камарата на представителите.

Сенатор Линдзи Греъм с нов законопроект срещу Русия и търговските ѝ партньори

🇺🇸⚔️🇷🇺 Американският сенатор от Републиканската партия Линдзи Греъм обяви нова законодателна инициатива, насочена към икономическата изолация на Русия и страните, продължаващи да търгуват с нея. Изказването му беше направено по време на съвместен брифинг с държавния секретар Марко Рубио в рамките на неформалната среща на външните министри на НАТО в Турция.

„Русия на Путин си играе със световната сигурност и това трябва да спре. Имам над 70 съвносители на законопроекта, налагащ нови санкции на Москва ако не промени курса си. Освен това, поставяме мита на държави, които продължават да купуват руски петрол, газ и други стоки. Достатъчно е“, заяви Греъм.

Проектозаконът включва две ключови мерки:

• Засилени санкции срещу Русия, ако тя продължи с военната си агресия и подривна дейност;
• Въвеждане на наказателни мита върху внос от трети страни, които продължават да купуват руски енергоносители и суровини.

С тази стъпка сенатор Греъм се опитва да удари не само пряко руската икономика, но и да оскъпи цената на търговията с Русия за онези държави, които отказват да се включат в западните санкции. Според него, Руската федерация все още финансира военната си кампания в Украйна с приходите от продажба на петрол и газ, като тези канали се използват и за стратегическо сближаване със страни извън НАТО.

Вашингтон и съюзниците му многократно са изразявали тревога, че въпреки въведените режими на санкции, Кремъл продължава да намира търговски партньори, които да поддържат икономиката му. Новият законопроект има за цел да обезкуражи такива сделки, като направи икономическата цена за неучастие в санкциите значително по-висока.

Коментарите на Греъм отразяват все по-популярното мнение сред американските законодатели, че енергийният сектор остава главната опора на руската военна машина. В тази връзка, инициативата му се стреми не само към засилване на прякото въздействие върху Москва, но и към налагане на по-широк глобален консенсус за икономическа изолация на Кремъл.

Законопроектът предстои да бъде разгледан в Сената, където очакванията са той да получи сериозна подкрепа както сред републиканците, така и сред част от демократите, на фона на задълбочаващото се противоречие между Русия и Запада.

Администрацията на Тръмп сигнализира готовност за нови санкции срещу Русия

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заедно с руския си колега Владимир Путин по време на срещата на върха между двете страни в Хелзинки, Финландия, 16 юли 2018 г.
📸 Снимка: Brendan Smialowski / AFP via Getty Images

🇷🇺🔨🇺🇸 Служители на Белия дом са заявили готовността си за налагане на нови санкции срещу Руската федерация по време на разговори с европейски колеги в Турция тази седмица.

Отношенията между Вашингтон и Москва се влошиха през последните седмици заради нежеланието на руското ръководство да се съгласи на примирие в Украйна и да участва в преговорите на високо равнище за прекратяване на войната, съобщава Bloomberg, позовавайки се на собствени източници. Американски служители посочват, че руският президент Владимир Путин е основната пречка пред постигането на мирно споразумение.

Освен това в Европа все още очакват президентът на САЩ да изпълни предишните си закани и да наложи т.нар. вторични санкции и банкови ограничения спрямо Москва и нейните съюзници. Той също така може да подкрепи законопроект, предложен от републиканския сенатор Линдзи Греъм, който предвижда нови „унищожителни“ санкции и вече получи двупартийна подкрепа в Конгреса.

„Според лица, запознати с хода на разговорите, американските представители, които тази седмица се срещнаха с европейски дипломати в Турция, изразиха готовност да наложат санкции на Русия, след като Москва обяви, че ще изпрати на преговорите само по-нископоставени представители“, пише Bloomberg.

Медията припомня изказване на сенатор Ричард Блументал, в което той изрази надежда, че след като Путин не се яви на преговорите, Тръмп най-сетне „ще започне да действа“.

„Президентът Тръмп ясно показа, че е склонен към санкции. Нашите европейски съюзници силно ни подкрепят. Смятам, че моментът е подходящ“, заяви по-рано американският политик. В същото време, според част от източниците на Bloomberg, съществуват съмнения дали Тръмп действително е склонен да приеме мерките, предложени от Греъм, които включват санкционни мита за държавите, които купуват петрол, газ и други енергоносители от Русия.

Наскоро Тръмп заяви, че възможността за вторични санкции срещу Москва винаги е на дневен ред, посочвайки като основни причини продължаващата война в Украйна и руската подкрепа за режима в Иран. По думите му, подобна мярка винаги остава „на масата“, когато става дума за сдържане на опасни режими.

В същото време Владимир Путин призова руснаците да не се страхуват от западните санкции, макар и да призна необходимостта страната да е готова за всякакви действия от страна на „неприятелски държави“. В същото време той си позволи груба обида към западните правителства, наричайки ги „идиоти“.

Тръмп иска сделка с Украйна за редки метали в замяна на оръжие.

🇺🇦🤝🇺🇸 Американският президент Доналд Тръмп сподели в понеделник, че иска да постигне споразумение с Украйна, в което тя гарантира доставката на редкоземни метали и ключови елементи, използвани в електрониката, в замяна на помощ.

Украинският президент Володимир Зеленски повдигна тази идея още миналия октомври като част от своя „план за победа“ за прекратяване на войната с Русия.

„Ние се стремим да сключим сделка с Украйна, където те ще осигурят това, което им даваме с техните редкоземни елементи и други неща“, отбеляза Тръмп пред репортери в Овалния кабинет.

Попитан от репортер дали иска Украйна да даде ресурсите на Съединените щати, Тръмп отговори: „Да, искам да имам сигурност на редкоземните елементи“.

Кореспондентът на VOA Катерина Лисунова съобщи, че преди това изявление Тръмп е подписал заповед за назначаване на генерал-лейтенант в оставка Кийт Келог за специален представител на Съединените щати за Украйна.

„Постигнахме голям напредък по отношение на Русия и Украйна“, отбеляза президента Тръмп, без да даде повече подробности.

Съюзниците на Киев в Европа и Северна Америка посъветваха Украйна да изготви транзакционни предложения, които биха примамили Тръмп да продължи предоставянето на военна помощ.

Financial Times, позовавайки се на добре информирани източници, заяви, че едно от предложенията, разработено от републиканския сенатор Линдзи Греъм, включва Украйна да споделя природните си ресурси със западни партньори.